Криво разбраната сертификация (4)

 

 (Една статия, която никой не пожела да публикува през 2010г.)

КАКВО ОСТАВА ОТ СЕРТИФИКАЦИЯТА СЛЕД ПРОМЕНИТЕ В ТРИТЕ НАРЕДБИ?

 

Трудно е да се каже, че остава нещо смислено. Заложеният в ЗЕУ и наредбите към него механизъм за сертификация е една силно свързана система от задължения, административни процедури, технологични изисквания и необходими ресурси за реалното им изпълнение, използване и контрол. Целта на този механизъм е да се гарантира един функционален минимум от средства, с които администрациите работейки по отделно и заедно в условията на семантична оперативна съвместимост да могат да предоставят услуги при съвместно използване на електронни и хартиени документи.

С направените промени в наредбите се премахват съществени компоненти на посочената система и връзки между тях. Това практически я променя до такава степен, че тя обслужва съвсем различен вид сертификация, ако резултатът от промените въобще има смисъла на такава. Ето защо,  МТИТС косвено въведе „нова” и „стара” сертификация, колкото и глупаво да звучи това.

Въведената с промените в наредбите нова сертификация не може да изпълнява посочената по-горе цел. Придобивайки ИС със сертификация от новия вид, администрациите практически не знаят какво точно придобиват и дали това е АИС по смисъла на Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.

Новата сертификация не гарантира поддръжката на всички необходими данни, за сигурно изпълнение на административни процедури с обработка на електронно съдържание със средствата на (ново-сертифицирана) АИС. Това означава, че реализирана по този начин,

 

ВСЯКА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА МОЖЕ ДА БЪДЕ УСПЕШНО ОСПОРЕНА ПРЕД ВАС

 

В резултат на това, административни актове издадени при използване на АИС, сертифицирана съгласно новата сертификация, са обречени на потенциална отмяна от ВАС. Не е ясно кой административен орган ще рискува да похарчи пари за (ново-сертифицирана) АИС, която създава предпоставка за подобни проблеми.

Глупаво е да се мисли, че умели адвокати дълго ще бъдат в неведение за тази широко отворена ИТ-врата в законовата уредба, или че в последствие ще имат някакви задръжки да преведат през нея своите клиенти. Но за това трябва да се мисли навреме и с необходимата отговорност, която авторите на промените явно не практикуват.

Но най-тревожното е, че

 

АДМИНИСТРАЦИИТЕ ПРАКТИЧЕСКИ НЯМАТ ИЗХОД ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО.

 

Смешно звучащата „допълнителна сертификация” привидно дава възможност администрациите да вдигнат летвата на своите изисквания, за да избегнат юридическите проблеми, които им сервира новата сертификация. Но дори и тази възможност е блокирана от МТИТС, защото тя ще се извършва по публикувания от това министерство Сертификационен списък.

Съзнателно, или по липса на компетентност, този списък е направен така, че допълнителната сертификация не може да постигне изцяло целите на старата сертификация. Списъкът не само е непълен, но в него има данни, които показват явно отклонение от поставените законови изисквания за неговото формиране. В него може да се открият и направо грешни дефиниции, но влизането в детайли въобще не е необходимо, за да се потвърди констатацията за неговата неприложимост, включително и за т.н. „допълнителна сертификация”, включително извършвана в условията на направените промени в наредбите.

Нещата наистина изглеждат доста мрачни. Може би, това се обяснява с факта, че

 

ПРОМЕНИТЕ БЯХА ПРИЕТИ ПО ВРЕМЕТО НА Т.Н. „МРЪСНИ ДНИ”...

 

Но този факт внася и известно успокоение, защото след тях идват светли дни- или поне така се твърди. Но за да дойдат свели дни за българското електронно правителство трябва да просветлее първо в МТИТС. Защото за повече от година и половина, то се държи като черна дупка, от която идват само лоши новини, а добри новини за изпълнение на задачите по прилагане на ЗЕУ така и не се появяват. А за тези задачи ИТ-браншът напомни миналото лято с цяла статия във в.Дневник.

Най-учудващото в случая е, че правителството като цяло полага не малки усилия да остави след себе си реални придобивки за обществото. При това не става дума само за магистрали, детски градини и въобще неща от материален характер. Например Министерството на земеделието успя за няколко месеца да създаде и наложи стандарт, което е голям успех, ако се отчете чувствителността на сектора, където стандартът се прилага.

За почти година и половина, МТИТС не направи нищо реално за да изпълни задачите по въвеждане на регламентираната стандартизация към проекта е-Правителство, а с тези задачи то изрично е натоварено от ЗЕУ. Нещо повече, всичко което е направено е или некачествено, или води до обратен ефект- точно както направените промени в наредбите.

Ако нещата продължават по същия начин- ще се повтори провалът на предишното правителство. Пресен е споменът от 8-ми октомври 2007г., когато както отбеляза пресата: „Порталът на българското електронно правителство бе открит официално от премиера Станишев”. Пак в същата публикация с радост се съобщава: „На събитието Саша Безуханова, генерален директор на компанията (Хюлет Пакард България), връчи електронните ключове за ИСЕП на министър Василев.”.

Някой да е използвал услугите на този портал или нещо, каквото и да било от това „животно”- ИСЕП? А предишното правителство похарчи много пари за такива неща, които не се използват, или просто ги няма, защото са или техническо недомислие, или просто една фикция за оправдаване харченето на пари. И както предишното правителство не само похарчи пари за създаването им, но и харчеше пари за последваща поддръжка, не е ясно защо настоящето правителство също продължава да харчи пари за поддръжка на нещо, което го няма или не се използва.

По всичко личи, че в скоро време отново ще се радваме на аналогично събитие, като цитираното по-горе. Не ми се ще да си представя, че може би някаква нова Безуханова  ще връчи отново ключове на неслучилото се за пореден път електронно правителство, този път на следващия министър председател- Бойко Борисов!

 

А „СВЕТЛИТЕ ДНИ” МОЖЕ И ДА НЕ СЕ СЛУЧАТ

 

МТИТС е обявило намерение за извършване на още по-мащабни промени в ЗЕУ и наредбите към него. За целта е осигурено и подобаващо мащабно финансиране по ОПАК. Имайки в предвид направеното до сега, можем да очакваме само още по-мащабни поразии.

За това има и конкретни намерения, видни от планираните дейности в проекта по ОПАК, чиито основен бенефициент е МТИТС. Абсолютно непонятно е как може да се одобри храченето на над 18мил.лв. за неясно формулирани дейности и продукти! А МТИТС отказва какъвто и да било дебат по този въпрос. Отказът е категоричен и най-добре беше изразен с отмяната на участието в BAIT_Week 2.10 - IT седмицата на България. Защото по време на този форум щяха да бъдат зададени важни и очевидно неудобни въпроси към работата на МТИТС.

А продуктите и услугите в посочения проект по ОПАК са формулирани по начин, който силно напомня пословичната ИСЕП. Ясно е, че отново ще бъдат платени несъществуващи или реално неприложими резултати. Но тогава вече ще бъде късно- парите ще бъдат пропилени и създаването на българското електронно правителство (всъщност вече „е-управление”?!) отново ще инкасира поредното закъснение от 1-2 години.

Нито обществото като цяло, нито ИТ-браншът, нито сегашното правителство имат полза от това. МТИТС е толкова „напред с материала”, че единственото решение е коренна реформа в неговия ресор е-управление.

 

 

Любомир Благоев, 2010г.